Dec 8, 2011, 3:44 PM

Потърси ме...

  Poetry » Love
611 0 3

Kогато ти стане много криво

и поискаш да се разходиш –

Излез и... потърси ме –

аз ще съм вятърът,

който си играе с немирните треви в полето...

 

Когато пък сърцето ти се изпълни със радост,

а няма с кого да я споделиш,

слез до реката и се огледай във нея –

аз ще бълбукам в бистрите ù води

и ще търся синьото на зениците ти...

 

Когато от мъка се раздира

най-ценното ти – твоята душа -

то знай, че някой, някъде в мрака

за теб жадува, копнее и  чака,

потънал в мисли по тебе сега...

 

Когато искаш да празнуваш,

а няма на кого да кажеш колко си щастлив –

погледни към хоризонта, усмихни се на слънцето

и ще усетиш, че съм до теб,

че двамата не можем един без друг...

 

29.11. 2011 г., гр. Велико Търново



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...