Jul 3, 2007, 11:35 AM

ПОТЪРСИШ ЛИ МЕ...

  Poetry
1.3K 0 28
 

Потърсиш ли ме, там ще ме намериш,

вглъбена в синя тишина...

Заслушана в прибоя на вълните,

обляна с нежен полъх  красота.

Родена от морето, съм частица,

съшита от пенливи дълбини...

Изгряла съм от слънчева искрица,

погледнеш ли ме, просто... замълчи.

Огледай се в очите ми кристални,

открий се в мен... и там се опознай...

Разгръщай мислите ми най-сакрални,

до песъчинка... цял ми се отдай.

Изпий дъха от чашата съдбовна,

преляла от омаен благодат...

Вземи ме с ласка огнено-любовна,

завихряй ме във нежен кръговрат!

Морето ще е дом за любовта ни,

игривите вълни - деца...

в постеля пясъчна заченати,

извезани с любов в туптящите сърца.

Потърсиш ли ме, там ще ме намериш,

обляна в нежно сладострастие,

зареяла и поглед в тишината...

предвкусвайки от твойто щастие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...