Jan 16, 2007, 10:39 PM

...потъва нощем времето...

  Poetry
809 0 14


...потъва нощем времето...


Във думите те търся -

Да усетя

Насмешката на топлите очи

И пръстите ти,

Вплели се в косите ми...

 

Във думите те търся -

Да усетя

Как някъде потъва

Нощем времето,

Дарявайки ми твоето мълчание...

 

Във думите те търся -

Да усетя

Във мъката на раждащо се слово

Конфликта в теб...

 

От радостта със мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дивна All rights reserved.

Comments

Comments

  • А ти продължаваш да ми подаряваш красиви мигове...лекуваш душата ми.
  • mariniki (Магдалена Костадинова) - толкова хубава емоция ми подари днес...БЛАГОДАРЯ ТИ, МАГДАЛЕНА!!!
  • прекрасно усещане за поезия...с обич за теб.
  • Благодаря на всички!!!
    Знам, че съдържанието е много дискусионно, тук няма възможност за това... но навярно всеки би имал своите ЗА и ПРОТИВ "конфликта в теб...от радостта със мен"
  • Чудесен стих, Дивна, възхитена съм!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...