Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
Jan 2, 2008, 9:15 AM

Потъвам...

  Poetry
946 0 13
***

От кървавите люспи на съня ми...
очите ми окапаха, презрели...
Търкаляха зеници през света ми...
по мислите, без изход спрели...

От трупове натрови се кръвта ми...
насече със зараза бреговете...
където се излюпваше смъртта ми...
във тайното гнездо на Боговете...

Сърцето ми строши се до пустиня...
и плъзна се по мъртвите му жили...
пътеката, потънала във тиня...
без стъпките на скритите ми сили...

И тръгвам без следа да ти оставя...
Съсече ме повторно в теб лъжата...
Във времето животът ни пресява...
и мен ме посадиха в самотата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0