2 янв. 2008 г., 09:15

Потъвам...

949 0 13
***

От кървавите люспи на съня ми...
очите ми окапаха, презрели...
Търкаляха зеници през света ми...
по мислите, без изход спрели...

От трупове натрови се кръвта ми...
насече със зараза бреговете...
където се излюпваше смъртта ми...
във тайното гнездо на Боговете...

Сърцето ми строши се до пустиня...
и плъзна се по мъртвите му жили...
пътеката, потънала във тиня...
без стъпките на скритите ми сили...

И тръгвам без следа да ти оставя...
Съсече ме повторно в теб лъжата...
Във времето животът ни пресява...
и мен ме посадиха в самотата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....