Dec 8, 2007, 9:50 PM

Потъвам 

  Poetry » Love
666 0 0

Чезна в синевата от прикрити души,

плача и викам...

Защо съм без глас?

Чуй ме! Моля те, чуй ме!

Ела, подай ми лъч светлина,

измъкни ме от тази дълбина...

Тиха музика звучи -

пътувам надолу,

нямам мечти...

изчезва и последната черта от моята душа.

Спомен за мен остана ли в теб?

Защо ли се питам - ти си от лед.

© Десислава Банова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??