Dec 8, 2007, 9:50 PM

Потъвам

  Poetry » Love
890 0 0

Чезна в синевата от прикрити души,

плача и викам...

Защо съм без глас?

Чуй ме! Моля те, чуй ме!

Ела, подай ми лъч светлина,

измъкни ме от тази дълбина...

Тиха музика звучи -

пътувам надолу,

нямам мечти...

изчезва и последната черта от моята душа.

Спомен за мен остана ли в теб?

Защо ли се питам - ти си от лед.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Банова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...