Потъвам в света на съня
Потъвам в света на съня,
преплитат се мисли, миражи,
с мъка си тръгва денят,
потропва по високите етажи.
Само птичките нежно пригласят
на тази тъй сладка нега,
която сетивата унася,
всяка болка далече замря.
Тялото плавно полюшва
от последните тръпки борба,
накрая и те ще отстъпят
и предават се пак на съня.
В танц на дива с чудна премяна,
с пръсти нежно докосвам земята,
боса стъпвам по мека поляна,
упоена с аромат на цветята.
Тук ли съм или там самодива,
не е толкова важно, нали,
щом душата на двете се слива
и по своя път смело върви.
© Зл Павлова All rights reserved.
