laura_palmer (Лора) laura_palmer (Лора)
21
Jan 20, 2006, 10:16 PM

Повикът на Вампира

  Poetry
1.4K 0 6
Ела,ела при мен.
Ела,ела и вземи от мен този мрак.
Ела,ела и ме дари с живот.
Ела,ела и отнеси болката далеч от мен.
О,смъртни,ела и ме потопи в сладкия нектар,който тече в теб.
Кръвта ти ми дава живот!
Дай ми лекарството,което желая!
Дай ми най-непорочните удоволствия!
Искам да почуствам поне веднъж,че съм като теб.
Затова ела сега,ела при мен,любими!.. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0