laura_palmer (Лора) laura_palmer (Лора)
21
Jan 20, 2006, 10:16 PM

Повикът на Вампира

  Poetry
1.4K 0 6
Ела,ела при мен.
Ела,ела и вземи от мен този мрак.
Ела,ела и ме дари с живот.
Ела,ела и отнеси болката далеч от мен.
О,смъртни,ела и ме потопи в сладкия нектар,който тече в теб.
Кръвта ти ми дава живот!
Дай ми лекарството,което желая!
Дай ми най-непорочните удоволствия!
Искам да почуствам поне веднъж,че съм като теб.
Затова ела сега,ела при мен,любими!.. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0