Sep 8, 2013, 5:50 PM

Поздрав към Утрото

774 0 0

Колко е хубаво да се събудиш
в седем сутринта
след хубав сън
и сякаш пак да си на училище.
Да си спомняш утринното недоспиване
и тежкото очакване.
Агония.
Желание?

Колко е хубаво утринната хлад
да те погали леко през прозореца,
да бъдеш озарен от слънчевата светлина,
и, слушайки ти гарваните, грачещи до вас,
сякаш да си пак на единайсет.

Колко е хубаво в машината на времето
отново ти да бъдеш не просто младолик,
какъвто и сега си, ала просто млад - 
безгрижен, необременен,
живот, осеян със мечти,
непремереност, да - там всичко е море,
а ти си риба в океана.
Спомни си го, когато станеш кит.

О, утро, сбогом с теб не взимам,
ти си тогаз, когато слънцето е само над България,
тогава ме зареждаш само с сила,
но не, едва ли... просто със желание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...