Позна ли ме...
Аз бях в усмивката на изгрева,
косите ми целуваха небето
и чаках те уханна, теменужена,
в задъханото синьо на сърцето.
Аз бях на лятото в душата,
във огненото, жаркото на залеза,
на птичка малка във сълзата,
отронена с въздишка от копнежа.
Аз бях, и съм сърце на вятъра,
полепнал медено на устните,
и нотите на нежна музика,
събрани с шепот от звездите.
На чайка бяла съм в крилата,
политнала високо в небесата.
Изпях за тебе песента на славея.
Позна ли ме... или съм непозната?
© Евгения Тодорова All rights reserved.
