Mar 5, 2006, 11:02 PM

Позволи ми

  Poetry
1K 0 2
Позволи ми да те обичам,
като тихият вятър на двора,
като нежния бриз на морето,
като вопъл...
Позволи ми да бъда за тебе
необятно и синьo небе.
Утре ще тръгнеш ,ще си отидеш.
Позволи си ,да ме обичаш..
за утре не оставяй сълзи
 ако можеш сега изплачи ги.
Позволи ми днес да ти кажа,
колко искам да бъда за теб
бряг след дългото плаване,
а за болката лек...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...