Mar 5, 2006, 11:02 PM

Позволи ми

  Poetry
1K 0 2
Позволи ми да те обичам,
като тихият вятър на двора,
като нежния бриз на морето,
като вопъл...
Позволи ми да бъда за тебе
необятно и синьo небе.
Утре ще тръгнеш ,ще си отидеш.
Позволи си ,да ме обичаш..
за утре не оставяй сълзи
 ако можеш сега изплачи ги.
Позволи ми днес да ти кажа,
колко искам да бъда за теб
бряг след дългото плаване,
а за болката лек...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...