Позволи ми да се влюбя,
Сърце!
Тупти неспокойно.
Живей!
Забавяй се бързо...
Откачай!
Това ми е нужно сега,
до полудяване.
Не се притеснявай,
Недей!
Болката учи,
понякога.
Друг път е експлозия
и заслужава си.
Имам нужда да обичам.
Повярвай!
С теб сме събрали толкова много.
Време е за даване.
Не се страхувай.
Позволи ми го, моля те!
© Емилия Йорданова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
