Прагматизъм
-Ти свойта младост посвещаваш:
помагаш без да обещаваш
и леко стигаш до прозрение,
в любовна тишина, замислена
и носиш полъха на озарение
с позиция недвусмислена,
а тя поддържа в сърцата жар,
превърнала ги в олтар.
-Душата ми, за обич гладна,
в съюз с главата хладна,
все иска нещо да намери
с ясен и прецизен взор –
над любовта ни бди, трепери
и фактите държи в обзор,
че има, над които страда,
но дружбата ни е награда.
-Без капка даже принуждение,
с бликнало въображение,
душата ни насилето търпи,
че носим хиляди наслади,
но радостта ни винаги върти
в талазите прекрасни,
оборващи химерите неясни.
-Откри ме в миг такъв – самотен
с погледа прецизен и грамотен,
когато бях посърнала, унила,
но чувствах пак такава сила,
защото всичко бях простила-
самичка бях се променила,
но питах се тревожна:”Кой,
дарил ми би дълбок покой?”
-А срещата ни бе опасна –
роди се дружбата прекрасна,
в която всякакво съмнение
събуждаше безброй мечти
и литнахме в настроение,
което обеща ми мило ти,
а този полет – твърде гладък,
донесе и балсама сладък.
-Предишни бури ме раниха,
но ти запази радост тиха,
която взехме неотстъпно –
усилието не бе напразно,
че днеска поведение престъпно
в поле на битка – безобразно,
не може срещу нас да ни излезне
и мракът помежду ни чезне.
© Валери Рибаров All rights reserved.
