Apr 24, 2008, 11:04 PM

Прагът

  Poetry
1.4K 0 5


      Този праг, този праг, той не е само мой,
      а на всички, които обичам...
      Мога още сега да си ида, без болка
      мога просто след теб да изтичам.
      Там, където ме чакаш,
      там, където и аз искам винаги всъщност да бъда,
      И където в една празна чаша с коняк,
      всичко чакано можеш да сбъднеш...

      Този праг, 
      този праг, може би е мираж,
      тъжен прах огледало строшено...
      Но когато прекрача, без и спомен от страх,

      искам само да бъдеш до мене...
      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...