Прагът
Този праг, този праг, той не е само мой,
а на всички, които обичам...
Мога още сега да си ида, без болка
мога просто след теб да изтичам.
Там, където ме чакаш,
там, където и аз искам винаги всъщност да бъда,
И където в една празна чаша с коняк,
всичко чакано можеш да сбъднеш...
Този праг,
този праг, може би е мираж,
тъжен прах огледало строшено...
Но когато прекрача, без и спомен от страх,
искам само да бъдеш до мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Симеонова Все права защищены
