Прашинка
Този залез е тъжен. И сляп.
По-мъглив и безчувствен от вчера.
Нямам вино. А късчето хляб
не достига за късна вечеря.
Ти отпий от смеха ми сега.
Ще нагарча от страх. И от болка.
Нахрани се с парченце тъга!
Колко дълго е пазена, колко...
От реколта с патент и печат
подарявам ти мисли в бутилка.
С дъх на райско блаженство. И ад.
На студено за теб съм я крила.
И на тъмно. Дълбоко. В сърце
на безценица, вече разбито.
Имам две костеливи ръце,
пълни с вяра. За обич не питай.
След сълзите ти тя е позор.
Тя е само и дълг, и утеха;
тя е моят единствен затвор
и единствена пухкава дреха.
Често носена. С кръпки-звезди.
Булевардна кралица съм с нея.
В плетивото ù ястреб гнезди,
но да литна не мога. Не смея.
Този изгрев е дело на бог.
Аз съм сянка. В копринена рокля.
Дай ми нежност. Света е жесток.
Дай ми сила. И пак да се стопля...
Дай ми нещо. В живота суров
всеки миг прокълнат е изречен.
Дай ми само прашинка любов,
за станат мечтите ми - вечност.
© Яна All rights reserved.
