Прашинка от безкрая
Животът ми - прашинка от безкрая
но е всичкото, което имам, Боже.
Живуркам дълго в тази болна стая,
в леглото ù– предсмъртното ми ложе.
И питам се защо отсъстваш, Боже,
от този „Дом“ - където съм сега?
Оставил си Лукавия да каже -
„Да бъде мрак... да няма светлина!“
В приюта, знай - където Вяра няма,
от грешник се превръщаш в мъченик.
Защо не стига Любовта голяма...
до нашите “обгрижващи“ - мълчиш?
Не са ли те слуги на Сатаната
с лицемерие, бездушие, с лъжи,
търсейки единствено заплата,
спокойствие и леснички пари?
Да, сигурно съм огорчен и стар,
и дързък, богохулник, но... на път,
а вярвам, знаеш - по душа бунтар,
аз търся справедливост, не отвъд...
Но няма кой... Желанието липсва,
Сизиф живял е някога, преди...
А много, Боже, много смрад полепва
по другите – по чистите души.
Животът ми – частичка от безкрая
но радвам се, че го живях така -
с много болка, сълзи, без поквара...
Днес мрак притулва цялата страна... (Лисенко Кузманов)
© Пролетка Димитрова All rights reserved.
!!!
