Nov 2, 2013, 5:24 PM

Правило за приспособяване към вещоманията и деградиращото общество

Poetry » Philosophical

1.2K 0 2

Същността му е в сливането

с другите по магазините -

фанатичните поклонници

на новата религия,

с ярост ритащи жалките си мозъци

по пътя към бързото погубване

на младините, яхнали

вместо дървеното детско конче,

цялото заспало в прах на тавана

и забравено от няколко поколения насам,

студената бутилка водка.

Носейки, вместо меч с пластмасова дръжка,

хромирана запалка и цигари...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Helz (Александър Николов)

разбира се, но не бива никога да забравяме каква е истината

2013-11-05T21:41:41+02:00
poem_lady (Фери)

Да, действително това е правилото на голяма част от нашето поколение (и по-малките), но винаги можеш да намериш своето гнезденце пълно с уют, поезия и разбиране, а ако не- сам да си свиеш такова.

2013-11-05T08:41:08+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0