Apr 1, 2009, 11:44 AM

Празнично 

  Poetry
806 0 23
Празнично
До вчера бяхме страшно предвидими
и раят бе за други отреден,
но днес, когато шепнеш мойто име,
гласът ти като залп отеква в мен.
Да, в мен момчето трескаво се смее
и се върти край теб като пергел,
но аз не съм приятелят семеен,
че с твоя мъж не сме в един раздел...
Не ме увличaт риболовът, шахът,
игра на карти и отложен мач.
Със теб пилея по въздишка плаха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??