Празнично
Празнично
До вчера бяхме страшно предвидими
и раят бе за други отреден,
но днес, когато шепнеш мойто име,
гласът ти като залп отеква в мен.
Да, в мен момчето трескаво се смее
и се върти край теб като пергел,
но аз не съм приятелят семеен,
че с твоя мъж не сме в един раздел...
Не ме увличaт риболовът, шахът,
игра на карти и отложен мач.
Със теб пилея по въздишка плаха
и смях горчив, и безутешен плач...
Защото знам до болка твойта драма:
как твоят мъж, кога или къде,
със друга кръшка... А бе, той да няма
случайно на очите си перде?
Не вижда ли, че твоята походка,
усмивка, поглед, превъзходен жест,
изтръгват възхитителната нотка
от гърлото на всичките мъже.
Не знае ли? Вън празникът разнася
я картичка, я морав карамфил.
А той стои със теб на пълна маса,
старае се да бъде страшно мил...
Отпива вино. Погледът му хищен
гърдите ти опипва - преспи сняг,
но всеки дом едва ли е огнище,
не всяка ласка е любовен знак...
И гледам те: същинска Мона Лиза,
загърната във вехт халат по мрак,
простираш на балкона бяла риза
подобно знаме над сломен бивак...
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво!
-
много е хубаво!
-
!!!
-
"но всеки дом едва ли е огнище,
не всяка ласка е любовен знак..."
Има истина в тези думи... -
!!!
Не мога да спра да те чета!
Браво!!! -
И тук бях! И аплодирам!
И... страхотен стих!
И аз ще пляскам дълго... и дано някои прогледнат!
Поздрави! -
Разкош...
Трябва по-често да намирам време да влизам, защото явно изпускам брилянтни творби! -
Живеем!Прозаично нищи
и веем знамена-
илюзии на страсти,
пожелали да ни впепелят.Любов!
Какво си ти?
Щуреят мислите лъчисти!...
"но всеки дом едва ли е огнище,
не всяка ласка е любовен знак...И гледам те: същинска Мона Лиза,
загърната във вехт халат по мрак,
простираш на балкона бяла риза
подобно знаме над сломен бивак..."
Браво!!!
-
Ивайло, и аз ставам прав! Поетично великолепие си изваял!
-
Не вижда ли, че твоята походка,
усмивка, поглед, превъзходен жест,
изтръгват възхитителната нотка
от гърлото на всичките мъже?
- "...какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!" (Д. Дамянов)
Великолепно стихотворение си написал, Ивайло! Поздрав!
-
Отдавна не съм влизал в сайта, но с удоволствие установявам появата тук на един много качествен автор и поезия!
Ave
-
Да, в мен момчето трескаво се смее
и се върти край теб като пергел,
Обожавам математиците!!! -
Ще те чета!
-
... браво...
-
.... драмата на повечето български семейства... живеем сред бисери, а носим мъниста....
-
Комплименти!!!
-
това Е!
благодаря! -
...
-
Изпитах неимоверно удоволствие от чудесния ти, мъдър стих!!!
Отново благодаря! -
Искаше ми се, аз да го бях написал!Супер е, ще им се разтреперят на жените някои органи.
-
Ааа, днес ще ме уморите. Истинско удоволствие бе за мен! Благодаря!
-
Отново хубав и силен стих, Ивайло! Удоволствие си!
п.п.: Ах, тази Мона Лиза, все в неподходящи рамки я слагат...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
не всяка ласка е любовен знак..."...
да, за съжаление си прав ... и стиха ти ...пак на ниво !! продължавам .....тази вечер май само теб ще чета ....!