Празникът на любовта

Poetry

1.1K 0 0

Искрящо вино в кристални чаши,

лъч лунна светлина,

а на пода до камината

две влюбени сърца.

Очите им блестят от щастие вълшебно,

между прегръдките красиви думи тихо си шептят.

А Купидон над тях със нежност

посипва своя звезден прах.

О, нека празникът на любовта

за тях да бъде вечен.

Не само днес, не само в този час.

Дори през бури двамата да крачат

и винаги да вярват в любовта.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, КОИТО ГО ПРОЧЕТАТ. Много усмивки и споделена любов!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0