Празният стол

Aug 10, 2012, 12:02 PM

Poetry » Love

715 0 1

Звукът от моя глухоням звънец,
празният стол и масата сложена.
Пак там, закичен със венец,
седи и ми намига спомена.
Ще легнеш с гръб към мен, ще те завия,
но не ще те стопля. Разгонена,
душата ми нощес ще вие,
ще се отърква нежно
в краката ти на минувач.
Ще си търси пак палач.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Празният стол

Искате да прочетете повече?

Random works