Пресъхнала река съм сега,
без сълзи, без обич, без болка.
Сърцето ми е празна чаша
и нищичко там не остана.
До дъно ти я изпи
и на хиляди парченца я разби,
а очите ми - пресъхнали езера.
Само празнота и нищо друго
след теб не остана.

Вече нищо не чувствам аз,
ни болка, ни презрение,
ни любов, ни омраза,
чувства непознати са вече
те за мен.
Само празнота усещам сега,
зейнала като черна дупка
вътре в мен.

Шкафа стар ще отворя 
и празна чаша от там ще взема.
Със "сбогом'' ще я напълня
и до дъно ще я изпия,
за да запълня празнотата
останала след теб.

Превърна ме ти в статуя студена,
безчувствена, безсърдечна, без душа.
Отвън тяло човешко,
а отвътре празнота.