Jul 5, 2007, 3:14 PM

ПРЕЧИСТЕНА ДУША

  Poetry
1.1K 0 25
Провокирано от стиха на В. Йорданов

Ранен си.
Болка те раздира.
Вехнат светлите мечти.
Разпилян си, в теб умират
чувства, мисли. И боли.

Раната превързваш с думи,
но душата пак кърви.
Търсиш във смеха утеха,
но в очите ти сълзи.

"Само времето лекува!"
-стара мъдрост, запомни.
Спомен - болка, стара рана,
миналото ще сниши.

Ще остане малък белег,
а от думите следа.
Но пък силен си! Простил си!
И с ПРОЧИСТЕНА ДУША!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...