ПРЕЧИСТЕНА ДУША
Провокирано от стиха на В. Йорданов
Ранен си.
Болка те раздира.
Вехнат светлите мечти.
Разпилян си, в теб умират
чувства, мисли. И боли.
Раната превързваш с думи,
но душата пак кърви.
Търсиш във смеха утеха,
но в очите ти сълзи.
"Само времето лекува!"
-стара мъдрост, запомни.
Спомен - болка, стара рана,
миналото ще сниши.
Ще остане малък белег,
а от думите следа.
Но пък силен си! Простил си!
И с ПРОЧИСТЕНА ДУША!
Ранен си.
Болка те раздира.
Вехнат светлите мечти.
Разпилян си, в теб умират
чувства, мисли. И боли.
Раната превързваш с думи,
но душата пак кърви.
Търсиш във смеха утеха,
но в очите ти сълзи.
"Само времето лекува!"
-стара мъдрост, запомни.
Спомен - болка, стара рана,
миналото ще сниши.
Ще остане малък белег,
а от думите следа.
Но пък силен си! Простил си!
И с ПРОЧИСТЕНА ДУША!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
