Пред червен светофар
Във края там - на миналия век,
когато бях на петдесет години,
изглеждах достолепен зрял човек,
захапал пътя си в простори сини.
И на кръстовищата - ден след ден,
пресичах на зелени светофари.
И сякаш бях така добре скроен,
че всеки можеше да ме товари.
Хомота слагах си на моя врат
и теглех си каруцата нагоре.
Не знаех още що е туй обрат -
да се търкулнеш - стряскащ с е- отгоре.
Но ето че настъпи, мили брат,
с последната каруца натоварен,
очакван след годините поврат
и пак съм на кръстовище заварен.
Но няма вече светофар зелен...
Посреща ме червеният в очите.
И под клепача ми сега свален
соленото усещам на сълзите...
© Никола Апостолов All rights reserved.
...Май и аз усещам соленото...
