Sep 19, 2005, 6:15 AM

Пред портите на Рая /Cefules&JoannaVas/

  Poetry
1.2K 0 1
Портите на Рая се разтварят
в димящи прагове,
а плисналите се миражи
са кладенци,
в които давещия се отпива
от своята ръка
изсъхнала от вземане и даване

Оплаква себе си без глас
а зрението му
е лък недосегаем
през тихите пространства
на лявото полукълбо
присвило се във себе си от мисли

Превръщайки петите си в подкови
той преминава
с тропот покрай нас
с камилска издържливост -
надскочил себе си
пред портите
димящи от неговата топла кръв ...

Почти е скелет
и не стъпя по земята.
Не диша вече, а издиша плам.
В очите му се стели вечер
и слово няма,
устни няма и се чувства сам.

Порочен, изморен и изгорен
от свойта кръв
и своите надежди,
от своят порив, мисли, страст,
но още крачи,
още крачи,
на крачка е пред райските врати,
но тази крачка
ще направи
успее ли
със цялата си същност да прости...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...