Пред стената на плача
“Oh, Lord, behold my sin! Behold!”
Елена Алексиева – „Записки на флагеланта”
Зографът е сляп и бродира абстракции.
Безпаметно вие тъгата в палитрата.
И Господ е само случайна атракция
в случаен спектакъл, заченат инвитро.
Зографът е стар и издига Разпятия.
Последен замах и Голготите литват.
Но Господ изобщо си няма понятие,
че някой в съня си му шепне молитви.
Къде ли си, Господи; може би има те?
И може би, може би скоро ще съмне.
Набавям слънца и светулки за зимата,
понеже при мен е студено и тъмно.
Къде са звездите, къде са градините?
Къде са, къде са цветя и поляни?
Натрупах мъгли от съня на годините
и няма, и няма къде да се дяна...
Но явно, че Господ го мъчи апатия.
Стадата са глухи, задрямал пастирът.
В олтарите мрачно надничат Разпятия
и там синовете ни бавно умират.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
blagodaria
