Пред теб стоя изтъкана от любов,
обляна единствено в лунна светлина.
В дланите си стискам аз своя живот:
ето,вземи го,подарявам ти го сега.
В гърдите ми тупти едно сърце,
ще го разделя аз на две,
едната половинка приеми-
с твоето заедно да тупти.
Нищо не искам в замяна
само още малко до теб да остана.
Да видя изгрева в твоите очи
и ще си тръгна с първите лъчи.
© Насето All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
