May 19, 2006, 12:13 AM

Предателство

  Poetry
1.6K 0 1

Предателство

 

За пореден път повярвах,

Че приятел можеш да ми бъдеш.

Безброй шансове ти да дадох,

Но ти не спря

И себе си, и мен да лъжеш.

През пътища трънливи

Към тебе аз вървях.

Всичко, всичко аз пожертвах

И винаги до тебе бях.

И ето – пак към мен

Протягаш ти ръце.

Утеха и опора търсиш,

Разкъсваш моето сърце.

За последен път аз вярвам,

че приятел истински си ти.

Но знам - сами накрая

Ще останем -

Аз и моите сълзи.

Последен шанс ти давам

И вярна пак ще бъда,

Но, че сърцето аз предавам

Вечно себе си ще съдя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...