19 мая 2006 г., 00:13

Предателство

1.6K 0 1

Предателство

 

За пореден път повярвах,

Че приятел можеш да ми бъдеш.

Безброй шансове ти да дадох,

Но ти не спря

И себе си, и мен да лъжеш.

През пътища трънливи

Към тебе аз вървях.

Всичко, всичко аз пожертвах

И винаги до тебе бях.

И ето – пак към мен

Протягаш ти ръце.

Утеха и опора търсиш,

Разкъсваш моето сърце.

За последен път аз вярвам,

че приятел истински си ти.

Но знам - сами накрая

Ще останем -

Аз и моите сълзи.

Последен шанс ти давам

И вярна пак ще бъда,

Но, че сърцето аз предавам

Вечно себе си ще съдя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...