19 мая 2006 г., 00:13

Предателство 

  Поэзия
1267 0 1

Предателство

 

За пореден път повярвах,

Че приятел можеш да ми бъдеш.

Безброй шансове ти да дадох,

Но ти не спря

И себе си, и мен да лъжеш.

През пътища трънливи

Към тебе аз вървях.

Всичко, всичко аз пожертвах

И винаги до тебе бях.

И ето – пак към мен

Протягаш ти ръце.

Утеха и опора търсиш,

Разкъсваш моето сърце.

За последен път аз вярвам,

че приятел истински си ти.

Но знам - сами накрая

Ще останем -

Аз и моите сълзи.

Последен шанс ти давам

И вярна пак ще бъда,

Но, че сърцето аз предавам

Вечно себе си ще съдя.

 

© Веселина Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??