Измества слънцето зенита
и вдига се на по-високо.
А лъчевата бяла свита
затопля вече по-дълбоко.
И корените на тревите
се будят тихо от съня си.
Разлистват се сега горите
и поздравяват те деня си.
И минзухарени огнища
изгряват нощем по ливади.
А в засятите стърнища
порастват стръковете млади.
И птичетата ранобудни
запяват пролетните песни.
А утрините, все по-чудни,
ни правят пътищата лесни.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
