Измества слънцето зенита
и вдига се на по-високо.
А лъчевата бяла свита
затопля вече по-дълбоко.
И корените на тревите
се будят тихо от съня си.
Разлистват се сега горите
и поздравяват те деня си.
И минзухарени огнища
изгряват нощем по ливади.
А в засятите стърнища
порастват стръковете млади.
И птичетата ранобудни
запяват пролетните песни.
А утрините, все по-чудни,
ни правят пътищата лесни.
© Никола Апостолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
