Преди финала
Сви се вятърът в лист на самотно дърво.
Нощта беше глуха, безстопанствена, крива.
Всеки завой ми задава безмълвен въпрос,
крайпътните тръни допълват: Защо си отиваш?
Стъклото отпред е последната спирка в живота
на самотни мушици в полет към светлината.
Чистачките бършат смъртта с неохота,
не скърцат, а сякаш крещят: - Не достига водата!
Хълца моторът в монотонна траурна песен.
Влачи се пътят-живот, уморено и вяло.
Няма следи по асфалта на скръбната есен.
Завой, после права… след нея… финалът.
© Найден Найденов All rights reserved.
