Преди, когато...
Преди, когато мене ме е нямало.
Когато чужди светове сърцата ни били са.
Тогава тя се е усмихвала
и в тебе са потрепвали стотици нощни пеперуди.
Онези дни, когато... държал си някой за ръка
и лъчиста е била душата
от изгрева на само твоите неща
и непознатите за мене люде...
Представям си ако тогава още
бях застанала
на прага на живота ти, изричайки:
"Здравей, обичам те!"...
Плахо, твърдо,
безнадеждно гордо,
че още от преди съдбата знам,
във тебе има мънчика гравюра,
на която пише, че ще чакаш мене...
Така, със свито като на врабче сърце,
щях да чакам теб на прага,
молейки се да познаеш в безпределен
свят на хиляди души - една...
© Юлия Стоянова All rights reserved.
