Преди тръгване*
Обичта си -
бяла пътека, разстилам
пред дните ти,
мое дете.
Страхове майчини
в пазва прибирам,
здравец закичвам,
сияе обично лице.
По детството ти
още тича ума ми,
палави плитки
усмихват съня,
а ти вече си млада невеста,
докоснала нежно нова Зора.
Мечтите си
в шарена черга
с песен втъкаваш,
хляб замесваш с бели ръце.
Женихът,
до теб в омая притихнал,
дарява ти с обич сърце.
Пее чекръкът
на дните ми земни.
Намотава сезон след сезон,
днес се оглеждам
и ясно разбирам -
отлиташ
в своя нов дом…
Благословен да е пътят
и дните ти светли!
Върви, дъще моя,
прегърни този Живот!
Само който обича,
честит е!
Превърни всичко в
Любов!
© Лъки All rights reserved.
