Предприемаческа
Та казвам аз, понеже съм си хахо,
и не им цепя, хич биля, басма,
от времето на соца още бяха
останали мистрия и тесла.
Те бяха ми по право и наследство –
баща ми бе баш майсторът прочут.
„Я стига с тая пенсия мизерствал,
откривай фирма, с бедността до тук!”
Послушах я и аз веднъж жената
(във банката си имах влог на мен)
и ето ме с заверка в нотар'ята
на пръкнал се, успешен бизнесмен!
Продаде ми бай Данчо от Диканя
место, със изложение на юг.
Бригада майстори от Трън поканих,
а за техник дамгосах моят внук.
Той купи матерялите с отстъпка
в новооткрития ни Баумакс.
По магистралата, на Бойко скъпа,
за ден три камиона извъртях.
Градежът тръгна в село по реда си.
С асфалт от автобана път строих.
И местните прикриха завистта си,
аз тяхното лукавство им простих.
След изкопи, бетони и отбрани
четворки тухли, чамов гредоред,
на покрива побихме скоро знаме,
до него риза – както му е ред.
Накрая и реклама пуснах в Нета:
„Продавам вила нова с изглед – юг”
с надежда да си върна мурафета,
Захласнат по мераци за строежа
и старта на успешен бизнесмен,
не сетих аз как кризата поглежда
в Диканите и влогът ми червен.
С какво и кой днес вилата ще купи,
макар че магистрала е до тук
и стига се за тридесет минути
през Княжево и Люлин – с виадукт!?
Фучат коли, в Егея ще почиват
богатите – там вили си строят.
Тук бедните гладуват и умират,
на среден бизнес шапка пак кроят.
Та казвам аз, понеже съм си хахо,
(каквото имах – всичко пропилях!)
днес от Диканите, за остров Тасос,
през лятото колите сам броя.
© Иван Христов All rights reserved.
