Aug 18, 2016, 12:57 AM

Предрешени изгреви

  Poetry
760 3 14

 

Няма да съм странно драматична
и с поглед да отпивам от безкрая.
Каквото имам, ще ми бъде всичко.
И без това припадам от раздялата,
която ни орисва да сме заедно,
усещаш ли?
Отново съм в ръцете ти.
Преливам по прелистени илюзии,
писмата сипят малко дълголетност.
А ти си тук.
Сърцата ни, къде са?
Целуват се детински, по приятелски.
Каквото не е станало, ще стане,
защото смисълът ни е в опасното...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трогната съм, Вънотрая
  • Дааа, отново храна не само за естетическите ми възприятия, но и за ума. Една поетично поднесена философска житейска теза. Не мога да се съсредоточа дали да се наслаждавам над "чудесността" на всеки стих или да разсъждавам над "умността" му.
  • Трогната съм, Лили, teis.
  • Водопад от.... всичко, емоции, образност, представи... уникална си, браво ти...
  • Просто те чета, усмихвам се, плача, чувствам писането ти...
    Ти си философска, романтична и човешка душа! А това една
    от най - философските ти, романтични и човешки творби...
    Уникална е!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...