Предрешени изгреви
Няма да съм странно драматична
и с поглед да отпивам от безкрая.
Каквото имам, ще ми бъде всичко.
И без това припадам от раздялата,
която ни орисва да сме заедно,
усещаш ли?
Отново съм в ръцете ти.
Преливам по прелистени илюзии,
писмата сипят малко дълголетност.
А ти си тук.
Сърцата ни, къде са?
Целуват се детински, по приятелски.
Каквото не е станало, ще стане,
защото смисълът ни е в опасното...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
