Представям си, че някъде те има
Представям си, че някъде те има.
Дали е истина или лъжа?
Ако е казал Господ, ще те срещна,
ще ти предложа своята душа.
Тогава ще открием залезите двама,
морето синьо, боровия аромат,
усмивката на слънцето. И няма
да има сили, които да ни разделят.
Представям си, че някъде те има.
Сега прикривам мъката с дълбока тишина.
Как искам слънце в мислите да свети,
тревата стъпкана да съживя.
АЗ ЗНАМ-СТРАДАНИЕ Е ЛЮБОВТА!
Но болката ни нека бъде сладка -
очи да търсят другия с очи,
устните да жадуват за целувка,
сърцата да копнеят да не са сами.
Това е любовта - едно дълбоко чувство.
И нека няма плачещи и гаснещи очи.
И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
тогава тя ще ни изпепели.
ПРЕДСТАВЯМ СИ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...
Дали е истина или лъжа?
Ако е казал Господ, ще те срещна,
ще ти предложа своята душа.
Тогава ще открием залезите двама,
морето синьо, боровия аромат,
усмивката на слънцето. И няма
да има сили, които да ни разделят.
Представям си, че някъде те има.
Сега прикривам мъката с дълбока тишина.
Как искам слънце в мислите да свети,
тревата стъпкана да съживя.
АЗ ЗНАМ-СТРАДАНИЕ Е ЛЮБОВТА!
Но болката ни нека бъде сладка -
очи да търсят другия с очи,
устните да жадуват за целувка,
сърцата да копнеят да не са сами.
Това е любовта - едно дълбоко чувство.
И нека няма плачещи и гаснещи очи.
И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
тогава тя ще ни изпепели.
ПРЕДСТАВЯМ СИ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...
© Петя Кръстева All rights reserved.
