13 jun 2006, 22:51

Представям си, че някъде те има

  Poesía
960 0 7
Представям си, че някъде те има.
Дали е истина или лъжа?
Ако е казал Господ, ще те срещна,
ще ти предложа своята душа.

Тогава ще открием залезите двама,
морето синьо, боровия аромат,
усмивката на слънцето. И няма
да има сили, които да ни разделят.

Представям си, че някъде те има.
Сега прикривам мъката с дълбока тишина.
Как искам слънце в мислите да свети,
тревата стъпкана да съживя.

АЗ ЗНАМ-СТРАДАНИЕ Е ЛЮБОВТА!

Но болката ни нека бъде сладка -
очи да търсят другия с очи,
устните да жадуват за целувка,
сърцата да копнеят да не са сами.

Това е любовта - едно дълбоко чувство.
И нека няма плачещи и гаснещи очи.
И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
тогава  тя ще ни изпепели.

ПРЕДСТАВЯМ СИ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...