Apr 25, 2009, 8:49 PM

Прегръдка на спомени...

  Poetry
1.8K 0 0

 

Спомени страшни

в миналото ме връщат.

С пипалата си студени

бавно ме прегръщат.

Прегръдка на спомени,

кой от кой по-страшни.

В ума ми изплуват картини,

ясни, тежки и мрачни.

Сега седя самотна

на дивана стар.

А миналото мое

удари ми шамар.

Събуди се спомен,

стар и трагичен,

отдавна забравен,

а днес реалистичен.

Стари страхове,

стари болки и неволи...

В моето сърце

стара рана се отвори...

Този спомен, този страх...

Тази пареща рана,

която отвътре изгаря ме пак...

Миналото как да забравя...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сладурркатта All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...