Прегръщам те с мълчание
Прегръщам те с мълчание и тръгвам.
Във тъмното е тихо и уютно.
Безмълвен рикошет трепти под ъгъл
назад към всяка глъхнеща минута.
Мълча по теб. Туптя за теб във мрака.
Покоят разширява мойте ноздри
и вдишвам сладостта, че ще ме чакаш
да се завърна утре пак по моста
назад към твоя глас, със който слушаш
как моят глас ликува да те чуе
и знам, че пак безсилно ще се сгуша
във синия ти пулс, неописуем...
Но не сега. Сега мълча без тебе.
И мостът ми назад към теб е стихнал.
Луната очаровано ме гледа
и деликатно кима, без да пита.
Ни шум, ни звук. Заспиват всички ноти
в очакване, че пак ще те целунат.
Завивам ги с мълчание и кротко
загасям влюбеното пълнолуние.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
