Преходност
Господи, колко сме преходни,
а се мислим за велики,
оставяме руини след себе си
и измислен свят от реликви.
Всичко е толкова временно
в Твоето вечно безвремие,
ражда в човека прозрение
жаждата вечно да свети.
Толкова иска да бъде
вечен, макар и за малко,
ако и днес да изтлее,
слънце да бъде за кратко.
Всяка суетност намира
в нещичко своята утеха,
трудно умира кумира,
бавно се ражда Човека.
а се мислим за велики,
оставяме руини след себе си
и измислен свят от реликви.
Всичко е толкова временно
в Твоето вечно безвремие,
ражда в човека прозрение
жаждата вечно да свети.
Толкова иска да бъде
вечен, макар и за малко,
ако и днес да изтлее,
слънце да бъде за кратко.
Всяка суетност намира
в нещичко своята утеха,
трудно умира кумира,
бавно се ражда Човека.
© Таня Панайотова All rights reserved.
