ТАМИ (Таня Панайотова)
78 172
Jun 21, 2007, 8:46 PM

Преходност 

  Poetry
770 0 4
Господи, колко сме преходни,
а се мислим за велики,
оставяме руини след себе си
и измислен  свят от реликви.
Всичко е толкова временно
в Твоето вечно безвремие,
ражда в човека прозрение
жаждата вечно да свети.
Толкова иска да бъде
вечен, макар и за малко,
ако и днес да изтлее,
слънце да бъде за кратко.
Всяка суетност намира
в нещичко своята утеха,
трудно умира кумира,
бавно се ражда Човека.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??