ТАМИ (Таня Панайотова)
78 172
21 июн. 2007 г., 20:46

Преходност 

  Поэзия
771 0 4
Господи, колко сме преходни,
а се мислим за велики,
оставяме руини след себе си
и измислен  свят от реликви.
Всичко е толкова временно
в Твоето вечно безвремие,
ражда в човека прозрение
жаждата вечно да свети.
Толкова иска да бъде
вечен, макар и за малко,
ако и днес да изтлее,
слънце да бъде за кратко.
Всяка суетност намира
в нещичко своята утеха,
трудно умира кумира,
бавно се ражда Човека.

© Таня Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??