Преживяно
Гласът ти въздуха раздира,
не мен, живота той възпира,
не мен, разстройваш ме със думи,
ти, себе си уби със същите куршуми.
Себе си... ти нарани греховно,
унищожи се и сега вървиш бездомно,
към нищото, което те прокуди,
подлъга те и после те погуби.
Встрани от теб... застанала във здрача,
в злокобна нощ, захвърлила душата,
в мъгла обвита... със студ съм напоена,
безкръвно и безжизнено стаена.
Стоя на прага на разсъдъка венчален,
стоя, разнищвайки света незнаен,
стоя, пред храм на свобода и на разплата,
стоя, безсилна, но не скланяйки главата.
© Силвия All rights reserved.
