Senni (Силвия)
162 1968
Jan 29, 2008, 8:40 AM

Преживяно 

  Poetry » Love
627 0 12

Гласът ти въздуха раздира,

не мен, живота той възпира,

не мен, разстройваш ме със думи,

ти, себе си уби със същите куршуми.

 

 

Себе си... ти нарани греховно,

унищожи се и сега вървиш бездомно,

към нищото, което те прокуди,

подлъга те и после те погуби.

 

 

Встрани от теб... застанала във здрача,

в злокобна нощ, захвърлила душата,

в мъгла обвита... със студ съм напоена,

безкръвно и безжизнено стаена.

 

 

Стоя на прага на разсъдъка венчален,

стоя, разнищвайки света незнаен,

стоя, пред храм на свобода и на разплата,

стоя, безсилна, но не скланяйки главата.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??