Отмълчи се от тези мълчания.
Какво толкова много събра?
Как живееш в това разстояние
между себе си и света?
Затова си отиват от тебе
недоволни – жена след жена,
не намерили своето време
в тази твоя потайна душа!
Като някаква гъба поемаш
много думи и само мълчиш.
Сякаш стая си – неразтребена
и из нея самичък кръжиш!
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
