Прекършени криле

Poetry » Civic

1.4K 0 33

Прекършени криле

Крилете си прекърших от умора,

безспир по цялата земя летях!

В търсенето на безгрешни хора...

Да ги открия, тъй и не успях...

Уморен съм... Крилете дремят в мене...

Със спомените пасианс редя...

А трудният въпрос в душата стене!

Дали ще мога пак да полетя?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

laddydot (Мирелла )

"Родил си се с криле, защо тогава животът ти да преминава в пълзене?" (Руми)

2008-08-07T12:30:32+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Важното е, че имаш криле!
А те не забравят да летят!

2008-08-03T13:07:29+03:00
Fontaine (Димитър Димчев)

Няма какво да кажа за думи които падат от устата ти като жито под сърп...много истинско

2008-07-27T09:35:30+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ха наздраве, Вълчо!!!
Давай двама да летим,
но дали ще се намерят
тез безгрешни по земята?
Въпреки това - ДА ПОЛЕТИМ!
Прегръдка за стиха ти!

2008-07-26T18:00:43+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

безгрешно мога да упреквам не хората,които срещам в своя път,а само себе си-и все да искам още нещо-а то да породи стиха...Така ръцете от пречупени криле прегръдка нежна могат да положат...и срещат се душите две по две...

2008-07-26T17:56:50+03:00