Със дланите си ще те стопля...
Със топъл дъх ще те суша.
И раните ти ще разчопля
любовна болка да внуша.
И тази болка ще изпия
от твойта чаша за любов.
В сърцето после ще те скрия
да тръгнеме по моста нов.
По този мост ще минем двама
без срам - със порив и подем.
И в наш'та закъсняла драма
чувал със сол да изядем.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
