Dec 15, 2016, 11:08 AM

Преоткриване

571 0 0

Не искам вече да съм същият.

До теб просто съм различен.

Спомних си усмивката какво е.

На земята върнах се отново.

 

Подари ми красотата на деня,

да вярвам още дълго в чудеса,

да се събудя с вяра към добро

и да прощавам грешните дела.

 

За къде сега да бързам.

Изцяло времето е с нас.

Но искам, знаеш ли какво,

още век да си с мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиян Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...