Преоткриване
Тъгуваме двете с теб, самота,
от ранна сутрин - до късна вечер.
Жадуван си, пристан мой, ела,
надеждата дано да срещнем!
Разпридай гостенка - тъга,
сълзите - преди утринни.
Завръщай пак - смеха,
заедно да ги прокудим.
Недей да плаваш без весла,
и всичко пак да е по старому.
И въздуха - да пориш без платна.
Аз по-жива ще съм от някога.
Потрепва моята снага,
тогава ме докосваш сякаш
и няма скършен цвят, угаснала звезда.
Запявам песни с нежни струни.
Те по-човешки милват ми сега
и раните на моите посоки.
Прогонват властелина ненаситник плач,
втъкават в мен душата своя,
аз в тях - изгубения смях.
© Мариола Томова All rights reserved.
